Какви растения да засадим до оградата

Когато избирате растения за засаждане до ограда, трябва да вземете предвид няколко фактора - количеството слънчева светлина, почвените условия, височината, разстоянието на растенията и възможността за поливането им. Засаждането на правилни растения може да добави красота, цвят и уют към двора. В тази статия ще ви предложим няколко идеи за растения, за да създадете привлекателна и функционална зона.

Видове треви, които да посадим до оградата

Синя овсига или синя трева (Festuca glauca)

Синята овсига е многогодишно тревисто растение, характеризиращо се със забележителни синкаво-сиви листа. Произхожда от Европа и вирее в много региони по света, като обикновено достига височина и разпространение от 20 до 30 cm. Използва се широко в градините като растение за бордюри, в алпинеуми или като акцентно растение в саксии. Подходяща е за засаждане до ниски и ажурни огради, като комбинацията осигурява добър контраст и омекотява грубата визия на паната. Развива се добре на слънчеви и полусенчести места. Предпочита поне шест часа пряка слънчева светлина на ден, за да запази цвета и компактния си растеж. Недостатъчната слънчева светлина може да доведе до позеленяване и намаляване на жизнеността на листата. Адекватната циркулация на въздуха също е важна за здравето на Festuca glauca. Ако оградата е плътна и създава ветрозащита или възпрепятства движението на въздуха, тя може да повиши влажността и нивото на влага около тревата, което може да доведе до проблеми като гъбични заболявания. Уверете се, че около растенията има достатъчен въздушен поток. Други сортове от род Festuca също са подходящи.

Малка винка (Vinca minor)

За да добавите зеленина и покритие до оградата, можете да изберете пълзящи растения. Те ще образуват красиви зелени площи и ще допринесат за естетиката на градината. Vinca minor е нискорастящо вечнозелено тревисто многогодишно растение за покриване на почвата, което се разпространява с влачещи се стъбла. Когато се засади до ограда, тя може да осигури отлично покритие и да помогне за контролиране на ерозията по склоновете или голите площи. Гъстата му листна покривка също така потиска растежа на плевелите. Vinca minor произвежда малки, лавандуловосини цветове през пролетта, които придават колорит на градината. Лъскавите, тъмнозелени листа осигуряват красив фон през цялата година. Vinca minor предпочита полусенчести и сенчести места, въпреки че може да понесе и малко слънце, особено при по-хладен климат. Ако оградата хвърля сянка през част от деня, тя може да създаде идеална среда за развитие на растението. Важно е обаче да се отбележи, че прекалено голямата сянка може да доведе до намаляване на цъфтежа. Vinca minor е растение с ниски изисквания към поддръжката. Веднъж установено, то изисква минимални грижи. Въпреки това може да се наложи периодично подрязване, за да се контролира растежът му и да се предотврати разпространението му извън желаните граници.

Лавандула (Lavandula)

Лавандулата е универсално растение с красиви сиво-зелени листа и ароматни цветове, които се предлагат в различни нюанси на лилаво, синьо, розово и бяло. Листата могат да достигнат височина от 30 до 90 cm в зависимост от сорта. Когато се засади до ограда, лавандулата може да създаде прекрасен бордюр и вертикален акцент по границата на имота, добавяйки красива визия и омайващ аромат в градината. Лавандулата вирее добре на слънчеви места като се нуждае от поне 6 до 8 часа пряка слънчева светлина на ден. Предпочита песъчлива или глинеста почва с добър дренаж. Ако почвата до оградата е тежка или уплътнена, помислете дали да не я обогатите с органични вещества или да създадете повдигнати лехи, за да подобрите дренажа. Нуждае се от минимално поливане и е сравнително устойчива на засушаване. Подрязването е важно, за да се поддържа формата на растението, да се стимулира новият растеж и да се предотврати превръщането му в дърво. Корените на лавандулата достигат до голяма дълбочина и предотвратяват ерозията на почвата. Лавандулата е ценно медоносно растение и е изключително привлекателна за пчели, пеперуди и други опрашители. Засаждайки я до оградата, можете да създадете благоприятно местообитание за тези полезни насекоми, като подпомогнете цялостното здраве и биоразнообразие на градината си.

Видове храсти, които да посадим до оградата

Чемшир (Buxus sempervirens)

Чемширът е вечнозелен храст с малки, тъмнозелени листа и компактен растеж. Произхожда от Европа, Северна Африка и Западна Азия. Той е популярен избор за живи плетове, топиари и декоративни градини. Чемширът предпочита от полу-сенчести до слънчеви места. Може да расте на сянка, но става по-малко плътен при такива условия. Осигурете му поне четири часа пряка слънчева светлина на ден за оптимален растеж. Най-доброто време за подрязване е в края на пролетта или началото на лятото, когато се появява нов растеж.

Лавровишня (Laurocerasus officinalis, Prunus Laurocerasus "Novita")

Лавровишнята е голям многогодишен вечнозелен и студоустойчив храст, който може да порасне доста на височина (до 6 m) и ширина, ако не се подрязва. Гъстите листа осигуряват добро покритие, подходящи са за жив плет и могат ефективно да уплътнят съществуваща ограда. Лавровишнята предпочита слънчеви и полусенчести места. Уверете се, че мястото до оградата получава достатъчно слънчева светлина, за да може растението да се развива добре. Ако оградата хвърля значителна сянка, това може да повлияе на растежа и плътността на растението. То понася полусянка, но засаждането на слънчево място има тенденция да стимулира по-гъсти листа. Храстът се нуждае от периодично подрязване, за да поддържа формата и размера си. Уверете се, че между храста и оградата има достатъчно място за лесен достъп и поддръжка. Освен това листата и семената са токсични при поглъщане, така че бъдете внимателни, ако в района има деца или домашни любимци.

Зимен жасмин (Jasminum nudiflorum)

Жасминът е известен със сладкия си аромат и нежните си бели или жълти цветове, които се появяват в края на зимата или началото на пролетта, преди появата на листата му. Той е увивно растение с дълги и гъвкави стъбла. Може да се отглежда покрай ограда, като я използва за опорна конструкция и осигурява едновременно уединение и красота. Зимният жасмин се развива добре на слънце и полусянка. Уверете се, че зоната до оградата получава достатъчно слънчева светлина, за да може растението да цъфти и да се развива добре. На по-сенчести места може да даде по-малко цветове. Растението има сравнително ниски изисквания към поддръжката. Въпреки това може да се наложи периодично подрязване, за да се контролира растежът му и да се поддържа желаната форма. Зимният жасмин има плитко разположена и разпростираща се коренова система. Когато засаждате в близост до ограда, е важно да вземете предвид потенциалното разпространение на корените. Уверете се, че корените няма да повредят конструкцията на оградата, като засаждате на безопасно разстояние или използвате коренови бариери, ако е необходимо.

Пълзяща роза (Rosa "The Fairy")

Rosa "The Fairy" е популярна и универсална храстовидна роза, известна с обилните си гроздове от малки двойни розови цветове, които създават очарователна и романтична гледка. Те придават красота и аромат на градината, като същевременно осигуряват вертикално покритие на оградата. Въпреки че растението е класифицирано като храстова роза, то може да се увива и да бъде насочено да расте по оградата, с помощта на ажурно оградно пано или някаква опора, като например решетка или тел. Rosa "The Fairy" вирее добре на слънце и предпочита добре дренирана почва. Уверете се, че зоната до оградата получава поне шест часа пряка слънчева светлина на ден за оптимален растеж и обилен цъфтеж. Недостатъчната слънчева светлина може да доведе до намаляване на цъфтежа и по-слаб растеж. Розите, включително Rosa "The Fairy", се нуждаят от редовна поддръжка, за да се развиват добре. Важно е подрязването, откъсването на изсъхналите цветове и осигуряването на подходящи грижи, като поливане и торене. Ако възнамерявате да обучите Rosa "The Fairy" да се катери по оградата, уверете се, че оградата е достатъчно здрава, за да поддържа растежа на розата. Имайте предвид, че Rosa "The Fairy" има бодли, затова внимавайте, когато боравите с растението и го подрязвате, особено ако имате деца или домашни любимци, които могат да влязат в контакт с него.

Дива лоза (Parthenocissus quinquefolia)

Дивата лоза е многогодишно увивно растение с гъсти листа, което се прикрепя към повърхности с помощта на пипала, снабдени с лепкави подложки. Когато се засади до ограда, то може бързо да я покрие с атрактивните си листа, създавайки естествена зелена стена. Нуждае се от подходяща опора и периодично подрязване, за да се поддържа в добро състояние. През топлите месеци растението се отличава с ярки зелени листа, които през есента се преобразяват в зашеметяващи нюанси на червено, оранжево и лилаво. То може да осигури красив и динамичен фон на градината и да подобри визията на оградата. Развива се добре на слънчеви и полусенчести места. Адаптира се към различни типове почви, включително глинести и песъчливи. Предпочита влажна, добре дренирана почва, но може да понесе известно засушаване, след като се установи. Уверете се, че почвата до оградата осигурява добър дренаж, за да предотвратите преовлажняване. При правилна грижа и поддръжка дивата лоза може да осигури красота, уединение и естествена визуална преграда на двора.

Клематис (Clematis)

Клематисът е универсално бързорастящо увивно цъфтящо растение, което може да добави вертикален ефект, цвят и текстура в градината. Произхожда от Европа, Япония и Китай. Предлага се в голямо разнообразие от цветове, форми и размери на цветовете, което осигурява редица възможности, подходящи за стила и цветовата гама на градината. Независимо дали предпочитате големи и ярки или деликатни, звездовидни цветове, клематисът може да създаде приятен акцент, когато е посаден до оградата. Ажурните огради са отлична опорна конструкция за клематисите. Растението може да увие стъблата на листата или дръжките си около тела, летвите или други налични повърхности на оградата, за да се изкачи нагоре. Повечето сортове клематиси виреят на слънце и полусянка, като е препоръчително корените да са на сянка. Преди да засадите растението, преценете количеството слънчева светлина, което получава оградата, и изберете сорт Clematis, който да отговаря на тези светлинни условия. Клематисът предпочита добре дренирана почва, която задържа известно количество влага. Нуждае се от редовна поддръжка, включително подрязване.

Камелия (Camellia sasanqua)

Камелията е вечнозелен храст с гъсти листа и красиви цветове в различни нюанси на жълто, розово, червено и бяло. Произлиза от Япония. Растението е издръжливо и може да се отглежда до оградата, като създава уединеност и уют в двора. Чувства се добре когато е посадена и до плътна ограда или дувар, който я защитава от силни ветрове. Развива се най-добре на цлънце и полусянка и добре дренирана почва, богата на органични вещества. Изисква редовна поддръжка, включително подрязване и откъсване на изсъхналите цветове. Подрязването спомага за поддържане на формата на храста, подпомага циркулацията на въздуха и стимулира новия растеж. Camellia sasanqua има влакнеста коренова система, която обикновено се разпростира по-широко от короната на храста. Не се счита за инвазивна и не застрашава структурата на оградата в течение на времето.

Червена калина (Viburnum opulus)

Калината е красив листопаден храст с перести листа, бели цветове през пролетта и яркочервени декоративни плодове през есента. Произлиза от Европа, Азия и Северна Африка. Тя е атрактивна, устойчива и може да бъде посадена до ограда. Viburnum opulus се развива добре на слънце и полусянка и предпочита влажна, добре дренирана глинена или песъчлива почва. Не ѝ се отразяват добре нито много влажни, нито прекалено сухи условия. Калината изисква минимално подрязване, главно за оформяне и отстраняване на изсъхнали или повредени клони. Плодовете на Viburnum opulus привличат различни видове птици, които могат да увеличат биоразнообразието в градината ви.

Източна туя (Thuja orientalis)

Източната туя произхожда от Азия. Тя е вечнозелено иглолистно дърво, известно с гъстия си растеж и листа, което я прави отличен избор за създаване на уединение и уплътняване на ажурни огради. Дървото расте изправено (6 до 12 метра), образува естествена плътна зелена бариера и блокира гледките отвън. Това я прави отличен избор за добавяне на зелен цвят, височина и структура в градината през зимата и другите сезони. Туята е устойчива на различни климатични условия и може да расте в слънчеви или полу-сенчести места. Предпочита добре дренирана почва, но понася добре и песъчливи и глинести почви. Тя е относително устойчива на заболявания и вредители, което я прави лесна за отглеждане. Thuja orientalis изисква минимална поддръжка, след като се установи. Подрязването обикновено не е необходимо, освен ако не искате да оформите дървото или да отстраните мъртви или повредени клони. Thuja orientalis може да действа като естествена ветрозащита и осигурява известна защита от силни ветрове. Гъстите листа също така помагат за поглъщане на звука, което може да намали шума от близките пътища или съседи.

Западна туя (Thuja occidentalis)

Родината на западната туя е Северна Америка. Дървото има гъсти, плоски и меки иглички, които са вечнозелени и запазват своя цвят през цялата година. Туята е известна със своята устойчивост на различни условия и болести. Развива се добре на слънце и полусянка при поне 6 часа пряка слънчева светлина на ден. Расте във всякакъв вид почва и е доста здрава и издръжлива на студ и суша. Въпреки това, влажните и задържащи вода почви не са нейният предпочитан тип местообитание. Thuja occidentalis има способността да расте бързо, особено в първите години след засаждане. Това я прави подходяща за бързо установяване на жив плет или за създаване на ниски или високи живи огради. Подрязването обикновено не е необходимо. Thuja occidentalis добавя декоративна стойност в градината със своят пирамидален или колоновиден растеж и достига височина от 9 до 18 метра. Тя може да бъде използвана като солитерно дърво или в групи, за да създаде фокус или акцент в ландшафта. Клоните и листата създават привлекателна зелена граница по линията на оградата.

Кипарис (Cupressus)

Кипарисите са вечнозелени дървета или големи храсти. Дърветата от вида Cupressus имат изправен, стълбовиден растеж и могат да създадат забележителен вертикален акцент до оградата. Много от сортовете Cupressus са известни с гъстата си листна маса, устойчивост на суша, силни ветрове и солена атмосфера. Това ги прави подходящи за отглеждане в крайбрежни и сухи райони. Някои сортове могат да израснат доста високи, достигайки от 5 до 40 метра. Кипарисът е подходящ за създаване на приятна и плътна зелена стена. Предпочита слънчево изложение и вирее във всякакви почви. Нуждае се от минимална поддръжка, след като се установи.

Край ограда могат да бъдат засадени още: шипка, глог, вайгела, рододендрони и други. При тях недостатък като цъфтящи и листопадни храсти е, че са атрактивни само през опеделено време на годината.

Ако желаете жив плет с възможно най-естествен вид и не желаете да го оформяте допълнително, Ви препоръчваме изграждане на миксиран жив плет от различни видове растения или използване на видове като високи храсти или ниски дървета, които не достигат по-голяма височина от 3-4 метра. Засаждането на цветя, храсти и дървета край оградата е оригинално и функционално решение, тъй като ви дава възможност да се радвате на различни видове растителност през цялата година. Използват се основно многогодишни растения. Растителните видове трябва да изглеждат добре заедно, да не си съперничат, да имат сходни изисквания към почвата, водата и светлината и да имат различен период на цъфтеж, за да изглежда оградата атрактивно през цялата година. Отзад се засаждат най-високите растения – дърветата. Пред тях са храстите, а най-отпред са ниските цветя и почвопокривните видове, които лесно бихте могли да поддържате сами с помоща на Fiskars градински инстументи, които можете да намерите в нашият онлайн магазин ogradina.bg. Трябва да се внимава и с подбора на цветове. Не е добра идея топли и студени цветове да бъдат използвани равномерно. Изберете основни цветове, които ще преобладават и други, които ще ги допълват. Които лесно бихте могли да поддържате сами с помощта на Fiskars градински инстументи, които можете да намерите в нашия онлайн магазин ogradina.bg.

На какво разстояние да засадим дърво от оградата

Относно разстоянието между растенията, това зависи от конкретните изисквания на отделните видове растения и желаната гъстота на засаждане. Въпреки това, обикновено се препоръчва да се остави достатъчно място за растежа на растенията и да се избягва твърде гъсто засаждане, което може да ограничи развитието им. Разстоянието за засаждане на дървета от ограда зависи от техния размер в зряла възраст и от желаната гъстота на засаждане.

Малки дървета: За малки дървета с височина до 5 метра, препоръчително е да се остави разстояние от около 2 до 4 метра между тях и оградата. Това ще им осигури достатъчно пространство за растеж и развитие.
Средноголеми дървета: За средноголеми дървета с височина от 5 до 10 метра, може да оставите разстояние от 4 до 6 метра. Това е приблизително разстояние, което ще позволи на дърветата да се разрастват и да имат достатъчно светлина и въздух.
Големи дървета: Ако планирате да засадите големи дървета с височина над 10 метра, ще им бъде необходимо повече пространство. Разстоянието между тях и оградата може да бъде около 6 до 10 метра или повече, в зависимост от конкретния вид дърво.

Широколистни дървета: